Почакай ме, недей си тръгва!

Спри се, остани!

Нали виждаш как се мръква

и без тебе колко много ме боли!

И този път смили се,

пощади копнеещата ми душа!

Срещу разума си опълчи се,

послушай ме, дори и да греша!

Повярвай на илюзиите,

на образите, които си представяш

и забрави реалността,

забрави и болката, когато себе си отдаваш.

Послушай ме,

нека погледът ми да те убеди,

вгледай се в очите ми и прочети,

единствената дума там е „остани”!

Понякога колкото и да ни се иска не можем да останем!

да, затова е хубаво, чв в живота има срещи и раздели. за да срещнем някого, преди това трябва да преживеем предишна раздяла. :) поздрави.

Да,ние ще я преживеем,но после ако този човек се върне.Тъкмо си го избила от главата си и се върне ... тогава всичките ни усиля ще са отишли по дяволите.И полсе пак и пак и пак ... и така докато не умрем от мъка

така е в живота стихчето е много хубаво

благодаря! ами така е в живота, понякога ни се иска да кажем "остани"...