И така сред хорските коментари и досадната им суетня някъде изтича живота ми, там между антракта на операта или на спирката на тролея, някъде там из хилядите светлинки и атоми въздух минава краткия миг, наречен живот, а при някои просто съществуване. („живот” и „съществуване” са много различни неща, но за това някой друг път). Забързана да не закъснея за поредната глупава среща или пред огледалото слагайки си молив за очи, клюкарствайки на по кафе, или наливайки поредната чаша с водка... така минава живота ми... неусетно и бързо... сред нищото...

        Питат ме какви планове имам за новогодишните празници и рожденият ми ден, който е дни по-късно. Но как мога да знам, едва началото на ноември е, а искате да знаете къде мисля да се напивам за Нова година... Или къде ще ходя на море следващото лято? ... отчайвам се.

Аз се смятам за подреден и точен човек, но нима единственото, което вълнува околните са плановете ни? И животът на всички ли минава докато си правят планове за това и онова, най-вероятно безполезни? Времето минава, миговете изтичат през пръстите докато чакаме в магазина, четем вестник, пътуваме към вкъщи или вдигаме наздравица. Животът минава, а понякога аз се чувствам сякаш гледам отстрани и не вземам участие в него , а съм някакъв незаинтересован наблюдател. Кога ще се включа и аз? Или може би отдавна съм се включила, а не го съзнавам?

        Кучето започна да ме дърпа за крачола на панталона, станало е сигурно време за разходка, хайде аз ще ставам, отивам да живея, да се разходя из парка заедно с него, да почувствам вятъра в косите си и порива на младостта да ме обземе. Да, все пак съм на 17.