Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2014 13:33 - Искам да съм в бяло...
Автор: nadence Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1491 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.05.2014 13:34


 Искам да съм в бяло и да тичам. Да мога да се отпусна и да се отдам на миризмата на зелено. На тревата, която мирише на пролет. И да съм в бяло, бяла свободна рокля. Да имам венче от нацъфтели клонки на главата. Да съм една малка пролет в твоите очи. Да потъна в уханието на цветята, на тревата, на дърветата… сладко е, нали? Искам и аз да съм сладка, усещаш ли как въздуха сякаш още малко и ще започне да лепне? А слънцето срамежливо наднича над пухкавия облак и от време на време се показва цялото, за да ни поздрави, да ни озари и да ни приветства.

Сладка съм, нали? Като малко момиченце, което може да тича колкото си иска из зелената поляна, която е необятна. Какво има зад хълма? Очите ми искат да видят, но е твърде далече, за мен поляната е безкрайна. И само тя съществува.

Искам да тичам, да разпръсквам своята сладост като цъфнала череша. Да тичам, докато не ми остане дъх, а после пак, да препускам и да усещам вятъра в разрошената си коса. И да не ме интересува, че съм рошава и че вятърът повдига роклята ми. Като една малка Джени в цъфналата ръж. Но няма ръж, само пролет има. И сладост.

Аз съм тая сладост, която търсиш. Знаеш ли колко ми се тича, знаеш ли? Можеш ли да си представиш? Искам дробовете ми да поемат въздуха така, сякаш никога не съм палила цигара, искам да помириша всеки люляк сякаш за първи път виждам люляк в живота си. Искам да съм малко момиченце, което тича, тича в бялата си рокля и носи венец от цъфнали клонки на главата си. Една малка принцеса Пролет.

Знаеш ли колко съм сладка? Искаш ли да ме вкусиш? Искаш ли да опиташ? А смееш ли?

Искам да тичам в бялата си рокля. Както когато бях малка и непорочна. Помниш ли? Когато в очите ми имаше чистота, а не похот. Когато въздухът винаги миришеше на пролет. Когато бях такава, каквато исках, а не такава, каквато трябва да бъда.

Горчи ли ти? Загорча… знам. Защото си спомни колко сладка бях преди… а сега каква съм. И бялата ми рокля вече не е бяла, не е същата просто. И да ми я върнеш, тя е друга, различна е. не я искам такава! Искам си онази, от преди. И да мирише на сладко.

Още ли горчи? Преглъщай. И аз преглъщам, когато си спомням как миришеха цъфналите люляци. Преглъщам, когато си спомня за въздуха…. За вятъра, който пилееше косите ми.

Къде е сега всичко това? Къде ми е бялата рокля, къде е вятъра, къде е поляната, която нямаше край? Къде отиде всичко?

Сладка съм… и сега съм ти сладка. Но по друг начин. Няма я непорочната ми сладост, няма го погледът, изпълнен с чистота. Сладка съм, знам, не се съмнявай. Просто понякога ми връщай роклята. Заведи ме някой път на онази поляна и ми дай да тичам. Само това. И винаги ще съм сладка. Като тогава. 




Гласувай:
1



Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nadence
Категория: Лични дневници
Прочетен: 172924
Постинги: 49
Коментари: 162
Гласове: 258
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930