Прочетен: 1491 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2014 13:34
Сладка съм, нали? Като малко момиченце, което може да тича колкото си иска из зелената поляна, която е необятна. Какво има зад хълма? Очите ми искат да видят, но е твърде далече, за мен поляната е безкрайна. И само тя съществува.
Искам да тичам, да разпръсквам своята сладост като цъфнала череша. Да тичам, докато не ми остане дъх, а после пак, да препускам и да усещам вятъра в разрошената си коса. И да не ме интересува, че съм рошава и че вятърът повдига роклята ми. Като една малка Джени в цъфналата ръж. Но няма ръж, само пролет има. И сладост.
Аз съм тая сладост, която търсиш. Знаеш ли колко ми се тича, знаеш ли? Можеш ли да си представиш? Искам дробовете ми да поемат въздуха така, сякаш никога не съм палила цигара, искам да помириша всеки люляк сякаш за първи път виждам люляк в живота си. Искам да съм малко момиченце, което тича, тича в бялата си рокля и носи венец от цъфнали клонки на главата си. Една малка принцеса Пролет.
Знаеш ли колко съм сладка? Искаш ли да ме вкусиш? Искаш ли да опиташ? А смееш ли?
Искам да тичам в бялата си рокля. Както когато бях малка и непорочна. Помниш ли? Когато в очите ми имаше чистота, а не похот. Когато въздухът винаги миришеше на пролет. Когато бях такава, каквато исках, а не такава, каквато трябва да бъда.
Горчи ли ти? Загорча… знам. Защото си спомни колко сладка бях преди… а сега каква съм. И бялата ми рокля вече не е бяла, не е същата просто. И да ми я върнеш, тя е друга, различна е. не я искам такава! Искам си онази, от преди. И да мирише на сладко.
Още ли горчи? Преглъщай. И аз преглъщам, когато си спомням как миришеха цъфналите люляци. Преглъщам, когато си спомня за въздуха…. За вятъра, който пилееше косите ми.
Къде е сега всичко това? Къде ми е бялата рокля, къде е вятъра, къде е поляната, която нямаше край? Къде отиде всичко?
Сладка съм… и сега съм ти сладка. Но по друг начин. Няма я непорочната ми сладост, няма го погледът, изпълнен с чистота. Сладка съм, знам, не се съмнявай. Просто понякога ми връщай роклята. Заведи ме някой път на онази поляна и ми дай да тичам. Само това. И винаги ще съм сладка. Като тогава.