След бързото спречкване с майка ми си взех портмонето, чантата и якето и тръгнах да излизам. Обух си симпатичните боти с токчета и забързах към ателието на часовникаря.

Последните дни от зимата, може би... Хладно и ветровито. Мрачно, но е средата на март. Май не личи особено.

Стигнах бързо и влязох. Вътре беше познатото момче със вид на възпитан и  интелигентен млад мъж, защото той наистина бе такъв. Трябваше да си купя часовник. Имаше богат избор, пробвах много модели. Всички еднообразни и сякаш не подчертаваха крехката ми китка, а се губеха в нея. Отчайващо. Изведнъж забелязах на последния рафт от стъклената витрина симпатично часовниче със зелено-син преливащ циферблат, интересна верижка и най-важното ... различен от всички останали. Момчето го извади и ми го сложи на ръката. В мига, в коойто се погледнах казах, че това е моят часовник. Купих го.

Прибрах се вкъщи и се замислих. Осъзнах защо съм си избрала именно този: защото бе различен, защото и аз съм такава, явно има искрица в мен, която пламти не като при останалите, която ме прави по-истинска и по –ценна. Понякога ми е странно, когато изпъквам сред другите. А те ако го забележат им става гадно и ги е яд. Трудно е в днешно време да се отличаваш в тълпата, да не си поредният по улицата, сякаш без лице, който е изгубил душата си в търсене на примитивни удоволствия и завист, разяждаща съществото му отвътре. Трудно е да признаеш, че не си поредният.  Чувствата, с които душата ти се пълни , вярата в собственото „аз” , мислите по „невъзможното” и представите за „немислимото” ... същестуват ли те у другите?! А проблемите? Само аз ли се тормозя от тия моите мисли? Отначало си вярвах, че да. Но после, говорейки с околните... май не.  Лесно е да мислиш как едва ли не само ти си мъченик. Всеки се тормози от нещо, всеки има желания. Моите истински желания рядко стават реалност. Нима не ги искам достатъчно силно?! Или просто ме е страх да си осъществя?! Веднага се сещам за една много хубава мисъл: „Преди си имах мечта да си имам часовник. Сега си имам часовник, но си нямам мечта.”

 

Много сте груби, а говорите че тя е изрод и нещастница. Оставете хората да пишат, да изливат себе си, да страдат, да бъдат различни. Като не ви харесва, просто не четете нейните творения. Всеки ги разбира по различен начин.
Наденце, много тъга лъха от страничката ти и от поста. Но усещам, че в теб дълбоко някъде живее много раним човек, който се държи бунтарски, за да се съхрани. Късмет и повече усмивки и добро настроение!

Изтрих няколко коментара, защото бяха обидни, не мисля, че тук е мястото за това. На който не му харесва да не чете!

А към теб анонимен, благодаря! Може би си напълно прав като казваш, че съм раним човек, който се държи бунратски за да се съхрани; не си първият който ме определя така и започвам да се замислям. А за тъгата, която лъха от поста и от блога- може би е така, но тя е истинска... нищо, все някога ще отмине. Мерси за коментарчето и поздрави. :)

Nadence, просто се опитай да съхраниш себе си, без да се лишаваш от всичките радости, които, сигурна съм, предстоят:) Можеш да се съхраниш такава, каквато си като се усмихваш, търсиш хубавото и доказваш на себе си, че нищо не може да те събори. Не си ми искала съвети, но все пак. Дано съм била от полза. Късмет!

П.С. горния коментар беше мой, но не бях си влязла с потребителското име:)

Благодаря ти sunray, най-вече за съветите. Зная колко си права наистина, само е малко трудно всичко на практика, но разбира се, не е навъзможно. Поздрави. :)

Nadence,като си помосля колко тъга има в станиците ти........................на мен ми става много мъчно.Може би и в мен има такава,но в край на сметка всички трябва с вдигнати рамене да приемем съдбата си и да търсим щастието в друг човек,колкото и невъзможно да е това.Може би този човек не е за теб. (убедена съм,че има някое момче)Опитай се да намериш човек,който те заслужава!Поздрави!!!

лорката, мерси за милото коментарче, тъгата я има, ясно е, друго освен да се боря с нея не ми остава. А дали има момче или няма.... няма значение.... а ми писна от хора, които не ме заслужават, но ми писна и да търся Онзи, който ме заслужава. :) поздрави.

Желая ти успех и дано скоро тъгата да е само лош спомен!