Сините ми очи пак потънаха в безбрежието, изгубиха се в размисли, примесени със спомени и мечти, фантазии и представи, всички те толкова объркани, изтрили отдавна границата илюзия-реалност. Попаднах пак в света на собствената си наивност. Иска ти се да имаш някой, който да е зависим от теб и в буквален, и в преносен смисъл, да те вдишва, да те усеща, да си негов наркотик... да ти шепне нежно, да не спира, да си сигурна, просто да си убедена... как напомня това за вампирите, които са зависими от жаждата си за кръв. Наскоро прочете няколко такива книги и ти стана интересно. Спомняш ли си как онзи ден поряза пръста си докато готвеше? И този път вместо да побързаш да спреш кръвта и да си намериш лепенка, се загледа ... тя бликаше алена, на големи гъсти какпи ... чак сега забеляза колко е красива. А ако имаше някой, който жадуваше тази кръв? Ако имаше някой, който искаше не само нея, искаше кожата ти, искаше аромата ти, искаше погледа ти, стенанията ти, искаше устните ти, и ръцете ти, и хапещите целувки... ако имаше някой, който искаше теб? Да докосне всяка частица от теб с върха на пръстите си и ти да го усетиш, да потръпваш при всеки допир... изведнъж да те докосва леко с нокът, твърд като диамант и от прозрачната ти кожа бликва струйка кръв. И той я облизва с топъл и влажен език...

         Потънала в една магия сякаш. Ръцете му се движеха бавно по нежния ти гръб, извършваха плавни движения, пръстите му пипаха точно там, където трябваше,  плъзгаха се и сякаш проникваха в теб и достигаха душата ти, ти не беше тяло вече, беше струна, по-лека от вятъра, чувствена, опиянена... Не чуваше собствените си стонове, инстинктивно знаеше, че ги издаваш, но не можеше да ги контролираш,  беше  се превърнала в самото удоволствие, неземно и нестихващо… Издиханията се носеха във въздуха, атмосферата около нас беше друга, пълна с желание и откоровеност. Блажената ми физиономия не изразяваше в дълбочина чувствата, а само част от тях... Не знаех къде се намираме, някъде в пространството...

        Изведнъж се сепнах. Трябва да тръгвам. Не съм усетила  как е минало времето. Хващам якето и чантата и излизам, охх пак съм закъсняла...

Nadence,хубаво е да знаеш,че някой иска някаква част от тялото ти,тогава чувството е неописуемо!!!

е, може би не точно, че иска някоя част от тялото ми, идеята е за желанието, за пристрастеността към другия, просто той да е твоя наркотик... малко се сещам за Здрач тука :Д:Д Поздрави. :)

Хубаво, хареса ми за това, той да иска теб.
Обаче по-трудната част е, ти дали искаш така него. Иначе трябва да си търсиш глупак, който да е твой за нищо. Ако ти харесват глупаци, щото на мен не.

Именно, от глупаци гледам да седя по-далече, а да ми хареса някой като цяло е направо мисия невъзможна. Все такъв си търся, че така да ме привлича, че сама да не знам коя съм ама не мога да си намеря... а точно тоя дали съм го искала, и да съм и да не съм... късно е вече... :)