Последна вечер

       Седнах на терасата сама, беше се свечерило, краят на август е, но започва да се стъмва все по-рано. Чуваше се шумът на вълните, въпреки че вилата не е толкова близо до плажа. Неповторимият мирис на море се усещаше много силно, въздухът беше прохладен и влажен. Седях сама и се взирах в тъмнината. Звездите грееха над мен, даже Млечният път се виждаше. Романтика. Около мен всичко беше спокойно, чуваха се само плискащите се вълни някъде в далечината и потрепващите листа на дърветата. Единствено това разваляше гробната тишина.

       Спеше ми се. Бях уморена, защото сутринта ба плажа прекарахме страхотно, имаше вълни и многото време във водата ме изтощи. Следобедната разходка из центъра също. Не исках да заспивам, не исках да идва утре, не исках да поемам пътя обратно към вкъщи. Тази година прекарах толкова малко време тук, беше ми мъчно. Започнах да си представям какво ли би било догодина тук, с Него... Разходки из околностите, пиянски вечери, секс на плажа... само двамата, далеч от ежедневните грижи и проблемите на останалите. Една невероятна идилия, която никой не може да наруши. В съзнанието ми започнаха да изплуват картини, плод на въображението ми ... аз и Той... само двамата... на кея... на плажа... в морската градина... в дискотеката... навсякъде...

       Не бях усетила как краката ми са се вледенили, навън беше станало адски студено. И морето се чуваше със страшна сила. Разтърсих глава и станах. Прекалено хубаво щеше да е, ако някога се случи!